“Да знаеш, трудно се говори за кванти на език, с който отначало маймуните са си съобщавали къде има зрели плодове.”
“Ще бъде нещо като … … като сън - вяло довърши Ваймс. Метача грейна. - Много добре! Да! Не е вярно, но е направо чудесна лъжа!”
” - Двайсет и пет долара, иначе ставам и си излизам през тази врата. Вероятно досега нито един арестант не бе изричал това на никой от съществуващите светове.”
“Аз, запетая, скоба, името на наемания на служба, скоба, тържествено се заклевам в името на, скоба, предпочитаното от наемания на служба божество, скоба, да спазвам и да налагам спазването на законите и правилниците на град Анкх-Морпорк, запетая, да оправдавам доверието на гражданството и да браня поданиците на Негово, наклонена черта, Нейно, скоба, ненужното да се зачертае, величество, скоба, името на властващия в момента монарх, скоба, без страх, запетая, да преследвам злосторниците и да пазя от тях невинните, запетая, като съм готов да отдам живота си за това дело, точка. Нека горепосоченото божество ми е свидетел, точка. Боговете да пазят краля, наклонена черта, кралицата, скоба, ненужното да се зачертае, скоба точка.” … “В джоба си усещаше ободряващата тежест на значката, а в ума си - огромната, неимоверно огромната свобода на клетвата. Управник след управник бе пропускал да открие що за хитроумна клетва е тя …”
“ - Не съм луд престъпник - увери го Ваймс. Запита се защо го каза, а после се запита и кого ли се мъчи да успокои. - Все едно, скоро ще се приспособиш - отвърна Лоун”
“Там имат някои новаторски схващания за медицината. Например смятат, че е добра идея здравето на пациентите да се подобрява.”
“Подобно на всички дребни кримки и стражниците се гордееха, че има бездни, в които не биха пропаднали. Всеки иска под него да има и други, ако ще и да са само дъждовни червеи.”
” … законът за оръжията. С тях се извършваха такъв брой престъпления, че според разсъжденията на Суинг намаляването на оръжията трябваше да ограничи и престъпността.
Ваймс се питаше дали онзи е седнал в леглото посред нощ и сам се е прегърнал от радост, че е измислил това. Конфискувай всички оръжия и престъпността ще намалее. Имаше логика. И би свършило работа, стига да имаше достатъчно ченгета … да речем по три на всеки гражданин.
Колкото и да е изумително, бяха предадени камари от оръжия. Само че имаше един препъни камък, някак изплъзнал се от вниманието на Суинг - престъпниците не се подчиняват на закона. Това горе-долу е длъжностната характеристика на занятието им. Изобщо не смятаха да правят улиците по-безопасни за други, освен за самите себе си. И дори не можеха да повярват в случващото се. Все едно всеки ден беше за тях Прасоколеда.”
“Убиецът безшумно прескачаше от покрив на покрив, докато не се отдалечи от врявата около участъка на стражата. Бихме могли да наречем движенията му котешки, само че не спираше да опръска с пикня разни ъгълчета.”
“… стегна ръцете си около него и прошепна “Спипах те!”, човекът явно свърши в панталона си онази работа, която милата му майчица преди четирийсетина години го бе учила дълго да не прави.”
“Беше силно газиран и затова се радваше на огромна популярност. Със съответното поощрение и обучение едно момче би могло накрая да изпее с оригване целия първи куплет на националния химн още след първата глътка. А това е важно светско умение, ако си само на осем години.”
“Хората на страната на Народа неизменно оставаха разочаровани, каквото и да се случи. Откриваха, че Народът не е склонен да бъде благодарен, признателен, прозорлив или послушен. Народът по-скоро беше дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затова пък децата на революцията винаги се натъкваха на твърде стар проблем - не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е какъвто трябва.”
“Ченгетата винаги са малцинство, затова МОЖЕШ да си ченге само когато хората са съгласни. Ако променят гледната си точка и им светне, че си поредния типичен идиот със значка, която не струва и едно пени, накрая се превръщаш в петно на паважа.”
” - А вашите хора трезви ли са, почтено ли живеят? - не отстъпваше жената. - Когато нямат друг избор, госпожо. Това като че ли я удовлетвори …”
“ - Е, поне можем да постигнем съгласие за Истината, Свободата и Справедливостта, нали? Наоколо закимаха. Всички ги искаха. Не струваха нищо.”
“ - Това не е война! Човек мята камък, завива зад ъгъла и пак е почтен гражданин! Няма правила!”
“ - … Какво има вътре?
- Яхния - повтори Дилбър. - Толкова е силна, че ще ви се сгъстят космите по гърдите.
- Да, виждам, че по някои мръвки вече е поникнала четина.
…
- Господин Дилбър, налага се да извините моя редови стражник - промълви Ваймс. - Горкото момче е възпитавано да не яде яхния, която му намига.”
“Едри сълзи потекоха по бузите му, измиваха мръсотията и откриваха долния слой мръсотия.”
“Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в шест от десет случая, ако го попитат как се казва.”
“Мученето започна ниско и се извиси. Беше първичен звук, какъвто се е разнасял над древната тундра и е осведомявал първите хора, че към тях се е понесла или вечерята, или смъртта им, но и в двата случая е освирепяла.”
“Това означаваше, че жителите на Републиката може да са на гладен режим по отношение на важни неща като власт, банкови услуги и спасение на душите, затова пък са напълно осигурени с неща от първа необходимост като храна и напитки.
Хората са готови да чакат дълго спасението на душите си, но не и вечерята си.”
“Присъстващите на увеселението се поразпръснаха и гостите се замислиха над прастария въпрос как да държат чиния и чаша, а в същото време да отхапват, без да си помагат с малките стъклени поставки за чаши, закачащи се отстрани на чиниите, защото така биха заприличали на четиригодишни дечица. Заниманието изисква голямо внимание и може би това обясняваше голямата самовглъбеност на множеството.”
“Имаха трудности и с придвижването. Каруците, задържани извън града, напираха да стигнат до целта, преди от яйцата да се излюпят пиленца или млякото да вкисне толкова, че да се надигне и само да измине остатъка от пътя. Ако в Анкх-Морпорк имаше улична мрежа, това щеше да е задръстване. Но понеже нямаше, според сержант Колън “Всеки не можеше да помръдне заради всички останали”.”
“ - Можете да ни отнемете живота, но не и свободата! - изврещя той.
Хората на Карсър се споглеждаха, озадачени от най-необмисления боен вик в историята на вселената. Ваймс виждаше как мърдаха устните, докато се опитваха да проумеят ставащото.
…
- Грешиш!
Пет стрели се забиха тежко …”
